Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество
Камъни, на някои места отчупени. Дали насилствено или времето
има пръст, това не е толкова важно. Елементи на бетон за заздравяване. Някакво
лечение през годините.
Това е отвън. Вътре смърди на урина. Не се трае. Пълно с
отпадъци от съвременната култура на „фаст дринк енд фууд“. Тоест, чашки от
кафета, кенчета бира и безалкохолни, останки от чипс, пуканки…
Това е спирка край пътя на входа на едно родопско село.
„Построихме я със собствените си ръце, с наши средства.
Който не можеше да работи, даваше по 10 лева за материали“, спомня си
73-годишен участник в съграждането.
Показва чакалнята за автобуса. На един от камъните са
изписали годината-1980-та.
„Ето какво правят младите-хвърлят отпадъци, ходят до
тоалетна, а ние строихме навремето“, допълва.
Спирката за „безпътния автобус“, като по Стайнбек. Спирката
обаче, която разказва историята на цяла държава. Съграждане със собствени ръце,
с пот, кръв, младост. Сега е омърсявана и препикавана…
Торбичките с мъка
Толкова е тихо в селото, че чак ушите бучат. В акомпанимент
единствено на мелодията на птичките. Градският човек не е свикнал. Жуженето от
урбанистичното петолиние не го изоставя.
В населеното място има повече автомобили, отколкото хора.
Жива душа няма. В този момент, пристъпвайки едва едва се приближава старец. Върви
по разбития път към къщата си. Ръцете му треперят. В едната държи торбичка, в
която е мушнат маркуча от катетъра. В другата стиска „топлия обяд“, който е
получил, за да го отнесе у дома. Две порции.
Живее със съпругата си, двамата гледат 94-годишния й баща,
който е на легло.
Синът им е в Германия, дъщерята в Белгия. Деца и внуци си
идват през лятото.
Мъка се чете в очите на родопчанина. Претърпял е операция,
справя се трудно.
Десет години мъжът е работил като механик на линейките в
болницата. Това е била последната му служба преди да се пенсионира. Пенсията му
тогава е била 240 лева, сега 400. „Парите не стигат за нищо“, споделя дядото.
„Много е хубаво там, пътища имат“, казва старецът. Спомня си за Белгия, където
е бил на гости. Преди 15 години.
Сега едва крета. Няма помощ, няма надежда.
Децата роби с
кредити, родителите - обречени
Европа „открадна“ децата му, внуците. Щерката взела кредит
за къща, изплаща го в Белгия. Няма пари да им изпрати.
Лъскавата Европа ги превърна в роби, а родителите им са с
катетър и тръба, която плиска течности в торбичката. В другата е храната.
„Топлият обяд“, който, докато пристигне по очукания път, вече трябва да се
претопля.
Мъката на старците в уникалните села в Родопите. Сред
природата, за която цяла „африканска“ Белгия може само да завижда.
Децата на планината се блъскат там, като роби, докато тук…
Израелски шекели и
евро намират приложение на 1132 метра надморска височина в Родопите
Чужденци купуват имоти в изоставено от години и
труднодостъпно село в Смолянско.
Около 16 са всички постройки в Баблон, една трета от къщите
пък са вече собственост на граждани на Израел. Млади евреи се сдобиват с вили
за през лятото от наследници на парцели, които пък завинаги казват „Сбогом!” на
Родопите.
Около 10-12 000 лева се търгуваше преди пандемията двуетажна
каменна къща с двор в селцето. Млади хора пък избират лятото за почивка в
закупените имоти.
Гражданите на Израел идват обикновено през топлите месеци,
през зимата достъпът до населеното място е почти невъзможен. В селото няма
канализация, но пък има водоизточник. „Най-вероятно търсят красотата на
природата, спокойствието, това да се намират далеч градската суетня”, посочват
местните от съседното село.
Засега нямало интерес от чужденци към имоти в останалите 10
села към кметството в Смилян.
Милково вече е напълно обезлюдено от две години, когато е
починал и последният му жител. В Змиево пък са едва двама.
Строим Европа, а тук…
Огромен строителен размах, но липса на кадри. Млади са по
строежите в чужбина, в бригадите не липсват и хора на предела на силите, а
пенсионери от Родопите пък строят къщи за по 250 хиляди лева за баровци във
вътрешността на страната.
Наглед абсурдна картина, но това е реалността.
„От няколко години работим по реставрацията на къща край
София. Желанието на собствениците е архитектурният стил да е като в Копривщица.
До този момент са инвестирали 250 бона. От 12 месеца работя само по зида около
двора, по неговата облицовка с камъни“, споделя мъж от региона. От години е
пенсионер, но и от години продължава да работи в строителството във
вътрешността на страната. Много опит във всякакъв тип строежи. В момента обаче
е останал сам. Всички млади са се отказали.
„Няма кой инструмент да ти подаде. Надницата е 130 лева, но
хора няма. Сам съм напълно. Собствениците пък не бързат, тази къща ще им е
просто украса в почивните дни, малка перла сред останалите имоти, които
притежават. И така сам, лека-полека работя“, споделя мъжът.
Стотици са строителните бригади от Родопите, които действат
както в България, така и зад граница. Голям процент от работниците в тях са с
огромен стаж, но вече в предпенсионна възраст. Целта за всички е една: със
спечеленото да помогнат на младите, и поне малко да ги разтоварят от гурбета.
***
Европа живее в една фалшива либерална демокрация от
тоталитарен вид. И ние се стремим към това.
„Десни политики с леви убеждения“ и насилствено налагане на
волята. Комунизмът не успя в Съветския съюз, но пък Марксизмът победи в Запада
(всъщност, той е и западна идеология, но инсталирана на Изток).
Много хора в страната ни продължават да живеят в своята
собствена фантазия за това, което представлява Западния свят. А той в упадък,
видим с просто око. Самата подмяна на ценности е доказателство за това.
Еднополюсният свят превърна обществата в еднополови. Загуба на идентичност,
дори просто човешка.
У нас тази либерална демокрация е просто една фасада,
лъскава витрина с неонови надписи на латиница. Зад нея-мрак и разруха.
Развращаване на морала на всички обществени нива.
И ние се стремим към това.
Един поглед към „люлката на съвременната цивилизация“.
Франция отдавна не е Сена, Айфеловата кула, Нотр Дам, Сакре
Кьор, музиката на Жо Дасен.
Франция е това, което виждате днес. Надолу по спиралата на
колониалната си политика. Франция са предградията, новите французи, 3-4
поколения с корени от Африка. Това е една от най-социалните държави, в които
гладен никога няма да останете. Това обаче е и държавата на едни хора с друго
самосъзнание.
И ние се стремим към това.
А у дома-двете торбички мъка…
На снимките:
-Спирката и търкалящите се младежи в центъра на Брюксел
-Старецът с чувала, разрухата, торбичките
.jpg)
